Обзавеждане на стаите: спалня 2 - НАЕТА ОТ ИНУЯША

Рей тъкмо бе стоварил багажа на Инуяша в стаята му и се бе омел както по-големият му брат му бе наредил.
Сега Инуяша се любуваше на гледката през прозореца с неугасваща от лицето му усмивка.
-Скоро... - появи се злобното изражение на лицето му - Съвсем скоро скъпа! - повтори си той.
-Ей Ину... - появи се Рей на вратата.
-Какво искаш? - погледна го сърдито Инуяша. Мразеше да прекъсват плануването ходовете му.
-Ммм... стаята ми е твърде голяма...
-Разбира се глупако! нали затова плащам толкова!
-Но... Ину...
-Престани да ми хленчиш! - заповяда Инуяша и му даде знак да се разкара.

-Каза да дойда в стаята ти.. - започна Алекс, но остана на вратата.
-Знам какво съм казал - влизай! - заповяда Инуяша точно както някога и момичето го изпълни.
-Виж, благодарна съм, че ми позволи да остана, но нали не мислиш, че... благодарността ми граничи с глупост? не знам какво очакваш в замяна но... Ину... нещата не са както някога... - каза тя и млъкна.

-Не са, но ще бъдат такива в следващия месец и 15 дни!
Алекс наведе глава.
-До тогава искам Рей да бъде обучен!
-Но Рей е хлапе! Не може да го караш...
-Можех да накарам ТЕБ! Ти ще се справиш с него! И гледай да схване, защото знаеш моите методи. - той вече се бе доближил до нея и заплашваше във всеки момент да я притисне, но се отдръпна - Отивай да си лягаш. От утре обучението му да започне...Иии... ако искаш обади се на "приятелчетата ти"

-Не! Няма да им се обаждам! - дръпна се от него Алекс.
Всъщност искаше да чуе веселата банда, но... за момента просто трябваше да угажда на шефчето... доколкото бе разумно...и доколкото съзнанието й позволяваше. - Лягам си - каза тя.
-Хубаво - бе единствения отговор и момичето излезе.