Обзавеждане на стаите: спалня 1 - НАЕТА ОТ РЕЙ

Рей въздъхна и след като Инуяша го изгони се прибра в своята спалня... в огромното кралско легло, в което се чувстваше толкова малък и... жалък. Но все пак не можеше да спори с Инуяша... затова просто се заслуша в отброяването на огромния часовник...
Всичко тук бе...
А Рей се чувстваше самотен - отново...
-Реееей! - чу се викът на Инуяша.
-Да? - скочи веднага по-малкия.
-Направи вечеря. Аз излизам да се разходя.
-Да, Ину. Сега ли ще я намериш?
-Казах ти да не ми се бъркаш нали?! Сега изпълнявай! - и Инуяша отново затръшна вратата пред носа му.

Рей седеше на леглото си свил крака по арабски, а Алекс беше седнала до него.
-Гледай! Имам кола с дистанционно... и може да стигне чак до банята - дори и през стените може да се управлява! - хвалеше се той с новата си придобивка.
-Хубава е. Но... Рей... не ми е до това сега.
-Липсват ти другите, нали? - натъжи се и той - А аз... постоянно съм сам... Ину не ми дава да се срещам с никой друг!Иска да ме направи свое протеже..каквото и да означава това... - тъжно отговори Рей и остави дистанционното на колата настрани

-Eй, Рей... дай да я пробваме тази кола по стълбите искаш ли? - засмя се Алекс и грабна дистанционното.
-Дадено! - усмихна се и момчето, което бе поне с няколко години по-малко от нея.
Двамата слязоха на стълбите и заспускаха колата.
-Иейййй! - засмя се Рей.
Всъщност той бе невинно хлапе в ръцете на Инуяша... Алекс...виждаше себе си в него преди години..същата детска невинност...която бе изчезнала след запознанството й с Ину.
"Няма да му дам да те направи като мен!"

*Рей поправи си героя наколкото наистина ще ти е интересно да го играеш!Може и по-малък от 13 ако искаш - аз позволявам!

-Я, дечица - намерихте си занимавка ли? - появи се с телефон в ръка Инуяша.
-Да, Алекс хареса количката - засмя се невинно Рей.
-Хубаво. Аммм камериерката е сервирала обяда - можете да отидете в кухнята. Алекс - ела после в стаята ми... трябва да поговорим... насаме.
-Да - кимна просто момичето.
-За какво Ину? За какво ще говориш с Алекс? - полюбопитства Рей.
-Ами... ето това най-напред го научи от нея - без излишни въпроси! ...Господи... защо си такава издънка Рей... - удари се по челото Инуяша и отиде в стаята си.

-Алекс - беше легнал в леглото си Рей. - Ще идеш ли при него?
-Да, трябва - отговори тя.
-Ммммм...нали няма да ти се кара? - попита невинно Рей.
-Няма.
-Алекс...
-Какво?
-Може ли да ми оставиш светната лампата докато се върнеш?
-Страх ли те е? - попита тя.
-Не еми обичам да спя на светло... - каза Рей и се изчерви.
Лека нощ и дано не ти се кара.

Алекс се върна при Рей, който вече беше заспал в своята половина гушнал ъгъла на юргана си.
-Аххх... хлапе...от утре започва мъчение...и за двама ни - каза тя, а после изгаси лампата. Съблече горнището си и само по потник и шорти легна до по-малкия брат на Ину.
Повъртя се известно време в леглото... а после отиде до прозореца. В квартира Москва още светеше...сигурно се забавляваха...
Върна се до леглото и погледна към Рей - ама че късмет да бъде роден в такова семейство... с брат като Инуяша.
-Спокойно Рей - имаш поне мене на своя страна - каза тя и отново легна. Насили се и заспа

както си спеше Рей се обърна към Алекс и се гушна в нея и така спа.
Дори на съм я чувстваше до него - дано Ину не и се е карал-мислеше момчето в съня си.

Рей се беше събудил и гледаше как Алекс спи до него.
-Ставай... - каза тихо той - ставай де...
-Какво има? - събуди се какичката.
-Спиш ли?
-Не... вече - каза тя.
Рей се изправи и попита:
-Ину караше ли ти се?
-Не. - отговори Алекс и също се изправи. Облече си дрехите и тръгна към тоалетната.
-Алекс... - спря я на вратата Рей - Искаш ли после да отидем на разходка?